автор: infinity

неповторими ръце преобърнаха утрото
след секунда опарено вдишване
земята изтръпна

издъхна небето от синьо
превърна се в временност
и в четири реда проклятие
без предизвестие
дошъл е за кръст и венец
в който ще вплитат коси водораслите
по котвите - смях
в лодките - необятност

не е това
което си мисля
докато оставям отпечатъците си
по скулите на туптящ зад вратите живот

ще го изплащам до последната дума
до най- бялия щрих ще му бъда меч
накрая ако е речено
и аз ще се влюбя
в някого с когото
ще умножаваме щитовете