ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 661
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 661
 |  Толкова копривени думи набрах,
стигат не за една, а за три ризи.
Със спестени от прегръдки ръце
да ги изплета
и после - по раменете на ближните.
Най-свидните се спасяват така -
болезнено парят им ризите,
но поникват по раменете крила -
(дори в ада по-лесно се слизало).
Публикувано от BlackCat на 09.04.2006 @ 17:32:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 19
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Думи от коприва" | Вход | 26 коментара (61 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Думи от коприва
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.04.2006 @ 17:45:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сакрално
...И всяка нощ е Еньовден,
в която ти изплитам нова риза -
безкрайно наметало, везано
с лекуваща ти сенките коприва.
Първата бе смазваща. Най-трудната!
Дланите ми на подобни язви не са били подлагани.
До кръв сълзеше кожата, охлузена...
И пареше,
гореше!,
докато от твоята изкарвах жилото
на вкоренените очаквания. Поредните, предателски...
Следващите - една от друга по-жестоки!
Сетивата ми неистово се гърчеха,
а продължавах! Ще се изсмеят всички - простотия!,
но те не знаят как се разтопява погледа ти,
когато унищожа отровните,
стиснали във менгеме сърцето ти, магии.
И всяка плащеница някакси довършвах
със жалките останки от коприва - по ъглите,
защото сам нарочно, често я изхвърляше,
а трябваше да набера! Без помощ и подкрепа.
Не ми достига все материал
за последната прокоба,
и времето отчайващо е кът -
надпреварвам се за тебе със живота...
Най-обичната ми!,
чуплива,
крехка,
и съсипващо, непредвидимо лоша!
Една жена как да се справи?
Така все още продължава да лети
най-уязвимата ти същност -
с крило на черен лебед, омагьосано;
с ръка, докосната от вяра.
_________________
Мартичка, извинявай за самоцитирането, но твоят стих венозно ми влезе, както понякога казвам, и го направих абсолютно импулсивно. Оставеният стих, в отговор на твоя, ми е много скъп. И болезнено изживян, разбира се. Вероятно като твоя...
Искрени поздравления!
|
]
Re: Думи от коприва
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 09.04.2006 @ 17:46:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Най-свидните се спасяват така -
болезнено парят им ризите,
но поникват по раменете крила -
(дори в ада по-лесно се слизало).
"Дивите лебеди" са от любимите ми приказки, Мартичка. Колко много мъдрост има в тях, но защо ли ги пишат за деца, като съм ги оценила тогава, когато съм ги чела на децата си.
Поздрав! |
]
Re: Думи от коприва
от kristi на 09.04.2006 @ 17:49:09
(Профил | Изпрати бележка) | Най-свидните се спасяват така-
болезнено парят им ризите...
!!!
Поздрави за хубавото стихотворение. Истинско!! |
]
Re: Думи от коприва
от kamik на 09.04.2006 @ 18:53:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Мартичка!По-лесно се слиза,наистина...не съм голям експерт,но май се е случвало...само дето не съм го написала толкова талантливо! но не завиждам - благодаря ти! страхотно стихотворение... |
Re: Думи от коприва
от Marta на 09.04.2006 @ 18:57:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Леле, кой го казва! Не била експерт. Знаеш ли как ти събирах стиховете едно време - зрънце по зрънце, форум по форум, коментар по коментар. Ти си самородно злато, но и аз не завиждам. Радвам се.
А сега ми е интересно за кой стих иде реч? Не се сещам в момента. |
]
Re: Думи от коприва
от phifo на 09.04.2006 @ 20:55:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво стихотворение! Наистина, понякога животът повтаря литературата, а не обратното ... |
]
Re: Думи от коприва
от radi_radev19441944 на 09.04.2006 @ 22:48:05
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Много мили стихчета. Има нещо символично в тази коприва. Май всички си носим ризите и си ги заслужаваме.
Привет. |
]
Re: Думи от коприва
от rajsun на 10.04.2006 @ 08:20:32
(Профил | Изпрати бележка) | Ааа, щом излезе копривата - няма страшно!
Зелени ризи))))) |
]
Re: Думи от коприва
от rosy88 на 10.04.2006 @ 09:16:10
(Профил | Изпрати бележка) | :) хубаво!!!
Коприва да има!!!
Най тъжния момент в "Дивите лебеди" дойде от липсата на достатъчно коприва и най-малкия брат...
Тук такава опасност няма:)
Поздрав |
]
Re: Думи от коприва
от copie на 10.04.2006 @ 10:01:39
(Профил | Изпрати бележка) | мда... със спестени от прегръдки ръце...
Марта! |
]
Re: Думи от коприва
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 10.04.2006 @ 10:43:45
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | да ги изплета
и после - по раменете на ближните.
Най-свидните се спасяват така -
болезнено парят им ризите,
Добричка си ти Марта и как мислиш за ближните...
Набери достатъчно коприва обаче, за да ти стигне за най-свидния ... да не стане като в приказката!
Страхотно е!!!
Слънчев ден мила:)))) |
Re: Думи от коприва
от Marta на 10.04.2006 @ 10:48:50
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Добричка си ти, лястовичка, защото имаш добра дума за всеки. Аз само така - зян да не станат копривените приказки ;))
Благодаря ти!
Слънчев и усмихнат да е твоят ден! |
]
Re: Думи от коприва
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 10.04.2006 @ 13:25:36
(Профил | Изпрати бележка) | Със спестени от прегръдки ръце
да ги изплета
не вярвам да можеш да плетеш. я по - добре прегръщай. коприва ядеш ли. аз ям, полезна е. има много желязо в нея. и е вкусна.
поздравления за стиха ! |
Re: Думи от коприва
от Marta на 10.04.2006 @ 17:37:09
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | E, все пак думи са - все ще ги сколасам някак. ;)
Инак не плета - отчайвам се как ми личи ;))
Прегръщам си децата. И им правя супички от коприва, но не ги уважават. Ама хич!
Поздрави! |
]
Re: Думи от коприва
от beche на 10.04.2006 @ 18:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | страхотен стих!
много мъдрост имат словата ти :)
Поздравления! |
]
Re: Думи от коприва
от Marta на 11.04.2006 @ 20:07:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | И на мен ми се е случвало. Повече от убедена съм била, че съм коментирала текст, а като подиря отговор, установявам, че липсва коментарът ми.
:))О
|
]
Re: Думи от коприва
от dafna на 11.04.2006 @ 18:07:56
(Профил | Изпрати бележка) | По женски бунтарско!
Поздрави, Марти! |
]
Re: Думи от коприва
от dafna на 14.04.2006 @ 13:59:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Пролетното море ни чака! Идвай! |
]
]
Re: Думи от коприва
от angar на 11.04.2006 @ 21:34:04
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Думите може да са копривени, но обвивката им - да е копринена!
"Докосвайте най-болните места с най меки думи!" - както казва Шекспир.
Но има и един друг негов стих: "Човекът буренясва, ако не го продухват ветрове, а плодоноси под лемежа на упреците!"
Макар да не вярвам на някого от упреци да са поникнали крила! Окрилят похвалите!
Много е добро, Марта! Исках да кажа че ти си много добра - всички приказки знаеш, и сама чудесни приказки пишеш! |
Re: Думи от коприва
от Marta на 12.04.2006 @ 17:48:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Такива думи - дето им е жилцето завито в коприна са най-коварни. А предпочитам онези с копривената кожа и копринената същност ;).
Шекспир е априори прав, пред гения му съм съвсеем като трева. Тревичка.
Виж колко е хубаво - "плодоноси под лемежа на упреците"- подтиква ни да се усъвършенстваме - и все пак зависи кой, как, кога ги сипе върху ни.
И все пак е по-добре да изпитваме - гняв, болка, страх, дори омраза след болезнения град нечии думи, отколкото нищо да не изпитваме. Доказателство за живост са чувствата. Колкото и да са негативни. Почнат ли думите да ни оставят безразлични - тогава е страшно.
Окрилят похвалите - но и те са нож с две остриета. Вярно е, че поощрението също дърпа напред, но човек никога не трябва да забравя колко е малък. Той всъщност е най-мъничкия брат, дребосъче. Това с венеца на природата ми е меко казано смешно.
Благодаря ти, Ангар! |
]
Re: Думи от коприва
от Dimi на 12.04.2006 @ 07:14:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Копривени думи, много хубаво и оригинално, Марта! Браво на теб! |
]
Re: Думи от коприва
от Nadie на 12.04.2006 @ 10:14:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Красота, Marta! Благодаря ти! |
]
Re: Думи от коприва
от Ufff на 25.04.2006 @ 11:15:31
(Профил | Изпрати бележка) | Преди не ми достигаха ръце,
сега си ги спестявам,
черпя сила
невидимо подкрепям с рамене
по-слаб от мен,
щом изкопал си е могилата. |
Re: Думи от коприва
от Marta на 25.04.2006 @ 11:44:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Случайни са ръцете ми.
Сега съм неуместна.
От синкавата втренченост
в известна неизвестност
покълва в мен принудена,
заъглена естественост...
(къде изчезна пак?) |
]
Re: Думи от коприва
от Ufff на 25.04.2006 @ 12:09:37
(Профил | Изпрати бележка) | | При едни пъстри гърненца;))), веднъж! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
