Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Правя начални стъпки в писането на кратък разказ. Дали това, което правя може да се нарече така е въпрос, който задавам. Очаквам вашите мнения и препоръки.
Л о в у в а й т е , л и с и ц и !
Слънцето уморено слизаше зад хълма и се оглеждаше за последно във водите на езерото, а те уловили порива на вятъра, извиваха гръб и се провираха под червеното на залеза, сякаш ловуват лисици. Мария седеше на кея, обгърнала с ръце свитите си колене и галеше с поглед поглъщащата залеза вода. Изхлузи се от копринената си рокля, на едри сини цветя, и се сля с отиващия си ден.
Плуваше бавно и тихо, наслаждаваше се на топлата вода, и внимаваше да не събуди задрямалата шир, и да пробие без време утробата на зараждащата се в нея творба. Усещаше я отдавна, но не намери смелост дори да си помисли да й даде живот. Оправдаваше се с романа, който беше започнала и ужким вървеше добре. Като че ли правеше всичко това, за да заглуши тихото й гласче.
Живееше според очакванията на другите. Справяше се с капризите на живота и се чувстваше добре. Писането й даваше усещане за лекота, и удовлетвореност. Смяташе, че е в баланс, но често имаше главоболие, ставаше нервна и избухлива - все белези на отдавнашна неискреност. Заблуждаваше ли се? Хрумна й, че отговорът е в нея. Изпитваше огромна нужда от любов. "Ще му дам възможност да излезе, пък после ще видя дали мога да направя нещо за себе си" - помисли си и пое обратно към кея.
Хвана се с двете ръце за дъсчената повърхност, извади главата си над водата, и след като пое дълбоко въздух я изтръска - не мисълта, водата от лицето си. Намери с крака дървените стъпала и се изкачи по малката стълба. Стъпила на твърдо разтърка очи, отметна косата си назад, потръпна от обгърналия я хлад и потърси хавлията си. Не беше на земята. Държеше я мъжът й. Стоеше на брега, на две крачки от кея.
- Защо плуваш гола? - попита той.
- Наоколо няма жива душа - отговори.
- Няма ги съседите и още по-зле, но тук се навъртат всякакви.
- Ако са злонамерени и се заинтересуват от тялото ми, дрехите няма да ги спрат.
- Това ли търсиш?
- Не, но няма как да го разбереш, защото търсим различни неща - каза тя, загърна се, вдигна роклята си и тръгна към къщата.
Той я последва. Дан сметна поведението на жена си за непристойното и това го ядоса истински. Представяше си притесненията, които можеше да му създаде тя, ако се разчуе и страх скова мисълта му.
Малко преди вечерята им да свърши в пълно мълчание, Дан сряза тишината:
- Дойдох да те взема.
- Защо?
- Такава беше уговорката ни.
- Няма да си тръгна точно сега.
- Случва ли се нещо специално "точно сега"?
- Да. Ще напиша това, което потискам вече дванайсет години.
- Аз мога ли да се впиша някъде в този пейзаж?
- Не. Предпочитам да остана сама.
- Съмнявам се, че писането е единствената причина да искаш да останеш сама.
- И така да е със съмненията си ще се чувстваш по-добре вкъщи, отколкото без тях-тук.
Вратата се отвори и тя влезе връзвайки дългата си вълниста коса. Дан разливаше кафето и де как можа, накапа сатенената си пижама.
- Ще се върна с теб - каза Мария.
- Да не би да се е случило нещо "точно сега"?
- Написах разказа - каза тя и остави два листа на масата пред него.
- Не искаш живота си? - прочете с въпросителна интонация заглавието на разказа той.
- Не и този. Спирам да лъжа и себе си, и другите.
- И мен ли?
- Ще погледнеш ли в моето огледало?
Публикувано от BlackCat на 09.04.2006 @ 18:07:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ловувайтелисици!" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ловувайтелисици! от angar на 09.04.2006 @ 20:34:29 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | По правило не чета разкази, но след като този го прочетох, ще си кажа мнението.
Много добър разказвач си! Особено дългите изречения ги правиш чудесни - богати, образни, красиви!
И на пряката реч си майстор - разказът не доскучава, много е жив и интересен.
Но е трябвало още един-два пъти "да си препрочетеш текста, да го галиш, да се чукаш с всяка страница!" Според мен останали са три не съвсем точни думички: не да пробиеш без време утробата НА зараждащата се творба, а да пробиеш "без време утробата СИ за зараждащата се творба" - защото щом ти я раждаш, тя ще излезе от твоята утроба; да изтръскаш водата от главата си, от косите си, а не от лицето си; не да намериш с крака, а да опипаш с крака дървените стъпала.
Това не е проблем. Но финалът не е достатъчно ясен. Какво и защо? Ще може ли който го е прочел, след време да разкаже нещо от него на приятелката си, или в компания?
И заглавието на разказа няма нещо общо със съдържанието! Изразът е красив, но той с нищо няма да припомни на читателя за какво се говореше в разказа!
Това вероятно са само мои виждания.
Изводът ми е: чудесен разказвач си! И в случаите, когато имаш и какво да кажеш, изпод перото ти ще излизат прекрасни къси разкази! |
Re: Ловувайтелисици! от jonkata на 09.04.2006 @ 23:10:11 (Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Благодаря, Ангел,
вие сте първият човек извън приятелското ми обкръжение, който ми дава мнението си. Разбирам какво ми казвате и се сещам за причините, поради които нещата са останали недописани и от там недоизяснени. Радвах се като малко дете на мнението ви. Този разказ е обратното на нещата, които пиша. Ако простите нахалството ми и ми дадете знак, че ми давате прошка, бих ви изпратила един малко по-дългичък разказ.
|
]
Re: Ловувайтелисици! от angar на 09.04.2006 @ 23:36:13 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Разбира се че може да ми изпратите разказа си. Но защо на мене ще го пращате - публикувайте го и него тука - сайтът няма да се препълни! Аз и тук ще го прочета, но ще го видят и ще ви дадат отзиви и други "хулитери", при това които пишат и проза, и отзивите им ще са по-ценни. Тук повече се чете поезия, но има и много, които пишат проза. Публикувайте всичко, няма от какво да се стеснявате! Освен ако не искате да запазите разказа си непубликуван, за да участвате по-късно с него в някакъв конкурс. Тогава може да ми го изпратите на Е-мейла!
Поздрави! |
]
Re: Ловувайтелисици! от Nadie на 13.04.2006 @ 09:50:00 (Профил | Изпрати бележка) | Съгласна съм с angar, че заглавието не подхожда и краят е неясен. Тривиални отношения, тривиални герои, тривиален диалог. Няма нищо, което да провокира - интрига, закачка. Освен това има лек мелодраматизъм, което мен специално винаги ме дразни. Много съжалявам. Не казвам всичко това с цел да Ви обидя. Дано помогна. |
]
Re: Ловувайтелисици! от Zen_ (zen_@abv.bg) на 18.04.2006 @ 11:38:36 (Профил | Изпрати бележка) | Четох разказа няколко пъти, но всеки път ми се струваше незавършен... Или просто си конценрирала мислите си и думите си (чрез героите) по такъв начин, че е трудно уловимо за читателя (поне за мене) както основното построение и идея, така и емоционалната установка....
Ако имаш възможност и желание "пипни" го малко и го пусни пак, а? ;-)
Понеже много ти вярвам и знам, че си казала повече от написаното - поставям ти най-висока оценка, защото по-добре такива разкази, които те карат да търсиш и замисляш, отколкото... ти знаеш...
Поздрави, Джонка! :)
_Z_ |
Re: Ловувайтелисици! от jonkata (fidel12@abv.bg) на 18.04.2006 @ 12:28:16 (Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Добре.Ще го погаля и ще го пусна в друга рамка, но този ще остане така, защото, прости упорството ми, ще дочакам другата лисица. Знам, че краят е компресиран и не само той ... Щом ти мислиш, че дължа повече обснения на читателя си, ще го направя.
Благодаря zen_!
Да бъде спорен денят ти, а лекотата ще дойде от постигнатото през него. |
] | |