автор: kreis

Тази мечта е страхотна лъжа
по пътя за студения град.
Всичко бавно се върти край теб,
само истина някаква си тръгва сега.
Работиш дълго върху себе си,
а в едно огледало плаче твойта душа.
Мечтаеш за небе и музика
по пътя към студения град.
И пак работиш бърху себе си...
Събуждаш се трудно: Билетите,моля!
Толкова бързо изниза се времето.
В огледалото плаче твоята воля.
Стоиш от час върху перона,
броиш си клечки от кибрит,
вживяваш се в различни роли,
но главния въпрос е пак открит.
Ментални окончания на нервите,
оплитат в струни мисълта
и плач обвива тъмнината...
Отлита в струни тишината
във плач обвита с мисълта.
Мечтаеш за небе и музика
В купе сред задух и мъгла.
И единствено в копнежа си отнесе
спомена за нечия целувка,
после влакът те понесе
към страната на изгубените чувства.