автор: Reka

Нежна моя, толкова жестока
бе към тебе строгата съдба.
Справедливо ли е?Колко болка
във сърцето майчино събрах.

Сладка моя,толкова си малка,
а връстниците ти как растат...
Неумело слабите крачета
към неясно бъдеще вървят.

Ненагледна моя, твоите очички
вечно ли ще гледат все през мен?
Ще получи ли все пак усмивка
твоят ден,от сълзи уморен?

Галя кестенявите къдрици
и надежда плахо пърха в мен-
че защото много те обичам
здрава ще те видя някой ден.