Понякога... заспивайки, те искам.
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката и власт.
Без свян събличам те от теб самия.
Обгръщам те със огнени бедра
и сетне дълго от дъха ти пия
и те дарявам с бряг и тишина.
Докато спиш в прегръдките ми будни,
съшивам твойта с моята душа.
Изригва бясна пролетна дъга
и ни увлича в танца пеперуден.
Понякога...забравям, че сме тленни,
че се пресища сбъдната мечта.
Аз огън съм, а ти си моят феникс.
Подай ръка. Да тръгваме. Сега!
В любовен сън забравям, че реката
за кратко има формата на бряг.
Прелива в жаждата за свободата
да не повтаря срещи в своя бяг.