автор: thebigplucky

Не мога да ти кажа, че те обичам.
А е истина.
Толкова истина,
колкото истината в твоите стихове.
И повече.
И също така безсмислено.
Страшното е, че го искам.
Искам!
Искам го!
А не мога.
Отивам си…
Ти ще ме разбереш.
Ти и сега ме разбираш.
И ще ми повярваш.
И ще ми простиш.
Ще ме погледнеш през сълзи.
Ще се усмихнеш.
И твоите истини
като змия под камъка притиснати ще спят.
А нещо в нас ще крещи и ще се мята.
Нещо истинско ще изчезне завинаги нанякъде,
като дремещо зрънце в земята,
затрупано от преспи сняг.
Ще се погледнем просто като случайни познати.
Ще продължаваме да си играем на добри и наивни.
Не. Не плачем - това е просто от вятъра…
И така мълчаливо ще се разминем.
Ще бъде греховно, дълго и нелепо сбогуване.
Любов, погребана неизживяна.
История, ненадживяла страница.
Любов или бълнуване,
или несбъднат сън.