автор: alisa

После я сънувал как си тръгва,
как го гледа право във очите.
Искал нещо пак да я излъже,
само че пък тя не го попитала.

Нищо не попитала, мълчала
както се мълчи след всичко.
Мисля че накрая май разбрала
кой е тоя, дето го обича.

Много и приличал на измислен,
затова накрая му простила,
за това, че дяволски я искал,
за това, че всъщност бил безсилен

да живее в приказка със нея.
Приказките, моля, са за други.
Знаел - щом от вятър е довеяна,
някога ще я отвее буря.

Тихичко било преди разсъмване.
И разбрал - без нея ще е страшно.
После ...във очите му се стъмнило.
Как ли се набутал в тая каша,

кой ли го накарал да я лъже,
като можело да бъде честно?
Приказките са такива тъжни,
но пък краят всъщност е уместен.