автор: kamik

Нероденият принц, дето трябвало да го срещна -
тази сутрин избързал и се родил.
Възмъжал за секунди. И очите му вече са грешни.
И прилича на мъж, който дълго е любил и пил.

А е този, за който самодивите шепнеха нощем
да го чакам, защото бил един между всички мъже...
Хайде, маце - ми казва - ти защо си облечена още?!
Този срам, а и роклята са отдавна съвсем демоде...

Ще ти кажа защо съм облечена, празен глупако!
Току-що си роден, още нямаш представа за чест.
Сто години събирах любов и наистина чаках.
Но сега ще я хвърля на първия уличен пес.

И какво че си принц със зелени очи - много важно!
И зелените погледи само до време горят.
Честно казано, принце - хич да не беше се раждал.
Като тебе такива ги срещам на път и през път.

Не ме гледай така - като петъчен обед сърдито.
И свещичка си нямаш - а си тръгнал да плачеш за храм.
И носа си не стигаш, а пък искаш да стигнеш звездите.
Не подскачай на пръсти! - аз отдавна се върнах оттам...