автор: Gargabela

Глухарчетата се затварят.
Две капки дъжд се давят в мрак.
Студено. Ледено зелено.
Усмивка. Тръпка. Пак... И пак.

Обличам жълтото им тяло
в безцветни дрипи. Те крещят
от ярост и ме нараняват.
Наместо дъжд се сипе град.

Глухарчетата се затварят.
От чашките им - аромат
на бездна и безбрежно синьо.
Илюзия. Тревога. Глад,

от който скърцат зъби в здрача
на хищни погледи. Мълчи!!!
Не ми напомняй, че ще плача,
когато в мен повехнеш ти.

Глухарчетата се затварят...
Какво глухарче си ми ти.