автор: sradev

Излизайки от храма на Свин Кси срещам Магьосника.


- О, хвала, чест и почитания на тебе, бяло-зелено-червен Магьоснико! Нека пребъдат лунните ти градини! Опита ли от пържолите?

- Шут си ти и шут ще си получиш. Нито свине, нито птеродактили не допускам до устата си. Защо пак влезна в дупката?

- Да проверя как е, дали се е променила от миналата година.

- Не можеш два пъти да влезнеш в една и съща дупка. Такъв е закона на чичо Бернули.*

- Знам го, специализирал съм някой и друг месец стъкмистика и масово обслужване.

- За келнер не те бива. Можеш само на тенджерите да дрънкаш. А и лъжеш, че пак си в дупката.

- Верно е, по-другояче изглежда дупката, но пак си е дупка.

- Не лъжеш мен - лъжеш себе си, че мамиш другите.

- Още не съм се намерил, че да лъжа себе си.

- Като лъжеш себе си никак няма да се намериш. Тогава ти ставаш дупка. Тежка и мътна.

- Като дупка в морето?

- Дупките в морето ги остави на справедливите. Имаш други работи да вършиш и с измами само си оплиташ краката.

- Не е страшно, после лъжите ще ги отрека и ще станат едни пресни, свежи истини.

- Логиката ти куца. Истинските истини, дори и отречени, пак са истини. Твоите лъжи, дори и отречени - пак са лъжи.

- Как така?

- Като си забъркал пътя си и връщането няма да го изправи.

- Като се заплете добре, тогава по метода на Аристотел-Александър ще го делна със секирчето.

- Като са ти оплетени ръцете и краката ножа ти само в тебе ще реже.

- Е, и как да го развържа според тебе?

- Разчисти вътрешните калчища и ножа сам ще си отиде.

- Чакай да си довърша пътешествието, че взе да става интерeсно. После ще разплитам.

- Мисълта ти е стар чорап. Стъпкал си пътищата си, с кир и пот си ги оплескал, а сега само ослюнчваш заплетеното.

- Учил съм логики, ще го разплета. Къде със слюнка, къде с постулати и леми...

- Логиката ти само човърка, човърка, а в стар чорап където и да човръкнеш и дупка ще извадиш.

- А може да сменя дупката, че тоя чорап ми омръзна - много е дупчест.

- Забравил си лемата на Соломон: Който трупа дупки умножава кал.

- Да я прескоча, пък?

- Пак извърташ. Въртиш се в собствената глупост. По аксиомата на Буда между две дупки има не една, а поне две пропасти.

- А в повърнатото време...

- Стига глупости! Времето е едно! Сега! Ако го живееш - имаш го, ако го убиваш - убива те.

- И така и така ще се мре.

- Това е мъртвото заклинание. От него път няма.

- И така и така ще се преживее някак си.

- Това е същото заклинание. "Не така" отваряш вратите.

- На камъка?

- Тя Шимборска ти го каза - няма да влезнеш в камъка. Но ти не можеш и не искаш да влезнеш в себе си. Нямаш чувство за съпричастност към себе си.

- Ха, нали аз съм си аз!

- Ти си пълен с карикатури на другите. Карикатури взети на заем от трети. И да се видиш - няма да се познаеш, а какво остава да вземеш участие в себе си. Нямаш чувството за участ, нямаш и понятие за това чувство, нямаш и предчувствие.

- Дай ми чувство за участ!

- Всеки си го кове сам, ако не умее да чука камъни. Двама глупаци виждат две различни дървета.

- Сега пък ти извърташ - не искаш да ми го дадеш и си търсиш оправдания.

- А имаш ли сърца, с които да го вземеш?


------
* Чичото на братя Бернули е служел на военен кораб. Когато племениците го питали как е оцелял в битките, той им обяснявал, че веднага след първото гюле се криел в дупката, което правело. И така, понеже е невъзможно два пъти гюле да улучи едно и също място, той останал жив. Племениците се замислили, замислили и създали Теория на Вероятностите. Доказали, че не е невъзможно, но вероятността е нула.