автор: fightingone

1

Помълчете с мен, както мълчат всички камбани!

В плацентата на ужасите
сганта търси нова храна.
Една ръка виси всеки разпети петък, вижда се
на небосклона, два пръста й липсват,
тя не може да се закълне, че всичко,
всичко това не е било и нищо
няма да бъде. Тя се гмурва в заревото на облака
отнася новите убийства
и тръгва свободна.

Нощем по тази земя
посяга към прозорците, отмята завесите,
разголва тайната на болните,
рана пълна с храна, безкрайни болки
за всеки вкус.

Касапите с ръкавици
спират дъха на оголеното,
луната на вратата пада на пода,
не пипай парчетата, дръжката ...

Всичко беше нагласено за последното смазване.
(Светото причастие не може да бъде извършено.)

2

Колко е суетно всичко.
Завърти града насам,
изправи се от прахта на този град,
заеми някакъв пост
и се престори,
за да избегнеш разголването.

Изпълни обещанията си
пред сляпо огледало във въздуха,
пред затворена врата на вятъра.

Необходени са пътищата по отвесната стена на небето.

3

О очи, изгорени от слънчевия акумулатор земя,
заредени с дъждовния товар на всички очи
и сега преобтегнати, преизтъкани
от трагичните паяци
на днешния ден...

4

В нощвите на моето бездумие
сложи една дума
и отгледай гори от двете ми страни,
така че устата ми
да остане изцяло в сянката.