автор: alisa

В такава нощ, не ми се слушат приказки
от някой, дето са му слаби ангелите.
Нали си знаем, че това с измислиците
го мога аз и малко ми остава
да се събудя. Тоя сън наяве
започна да омръзва и на случая.
Не съм се случвала
от толкова години,
че поводът да го направя ми се смее.
В такава нощ със никой не живея
и ме разсмиват милите му жестове.
А той ми подарява рози, гледа ме
и го е страх, когато се разсмея.
Съвсем е омагьосан, гледа жестовете ми...
И ми е жал. Невинните са жертви.
В такава нощ боли от мен и другото.
Безкрайно съжалявам, но го мога...
Убива ми се някой.Да си тръгва!
Не виждам , че очите му са мокри...