Да бях Небе, да бях Трева
щях с дъжд да те милувам,
под твойте стъпки да шумя.
Да бях Небе, да бях Трева.
Да бях Река, да бях Гора
щях в тебе да се вливам
в сърцето ти да се разлиствам
Да бях Река, да бях Гора
Да бях отронена Звезда
за тебе щях да падам
че в твоите шепи, обич моя,
копнея тихо да се спусна
П.П. Всъщност с тези три четиристишия замесвам стария текст на песента, която се пее в "Усмивката на душата е по-силна от мрака".
Тоест това тук не е самостоятелно произведение! Позволявам си да го публикувам така, защото го написах преди ден и половина, а онзи разказ написан преди доста време... :-)