Без тебе морето сега е вода,
в която неми русалки са плакали.
С тръпчиво-соленият вкус на сълза
за онази голяма любов недочакана,
която за миг в света им потънала
- безпомощна и тъжно-красива,
а те към живота я върнали
безпаметна,но все пак жива.
А после...После тъгували
по нейната невъзможност
и гласовете си изтъргували
в най-тъмната и зловеща пропаст,
където всички мечти се заплащат
с безпощадна и тежка цена.
Където,срещу глас,крака получаваш,
за да достигнеш с тях Любовта.
Но виждаш ли - там е иронията -
да успееш света си да прекосиш,
за да можеш любовта да догониш,
но безпомощно да я мълчиш!
И може всичко друго да притежава
тази любов мълчалива,
ако гласът не я потвърждава,
ще е някак недостатъчно жива.
Трябва да развалим бързо магията
и паметта, и гласа да й върнем
преди да я грабне на морето-живот стихията
и в спомен от пяна да я превърне!