автор: nadq_666

Една любов,една усмивка плаха,
едно отчаяно лице,
една последна дума в мрака,
едно ранено,мъничко сърце.

Една звезда,изгряла нейде в мрака
небето ще облее в светлина.
Една душа душата сродна чака,
едно сърце под бялата луна.

Една сълза по бузата се стича,
една кристална капка дъжд,
а там от нищото наднича
пропуснатото наведнъж.

Един отчаян вик в нощта
разкъсва рязко тишината.
Едно сърце една душа...
Една звезда оставена сама...