автор: lefty

Моята тъга ме плиска с камшични терзания.
Пронизва ме.
Разкъсва ме.
Вагнерова гърми
и с трясък съня ми руши.

Стъклото е сиво,
Допушвам цигара.
Небето е с нокти в лилаво.
Протяга към мен хищни пръсти.
Замахва в яда си...
Дъждът разплакан по стъклото се стича.
Всяка сълза е черно око.
Във всяко око проблясва страхът.

Вятърът стене -
гняв и студ се боричкат в едно.
Стъклото трепери само.
Фасът истива в сив пепелник.
Като стръкче трева съм.
Самосъжалението е лоша шега.
Гаври се с мен.
Листата се удрят взаимно.
Клоните се бият в дуел.
Наивно е.
Стъклото ридае.
Нещо пропука се в мен.

Тъгата ми не е кротка,
не е листо,
не е стих...
Тя е болезнен камшик.