Троя! Поклон пред Омир
- пред древността, пред поета,
- събрал, не в мир
- любовта и вечността,
- властолюбието и алчността.
Радостта не тъне в позлата,
- нежността не никне в похотта,
- любовта, празник е на красотата,
- на насилие неподвласта
- приятелка на волността.
От историята...
- не вадим си поука,
- колко пъти в пепелта,
- колко сълзи, колко мъка,
- сам докар си човека.
Ярко слънцето за всички свети
- у всеки "ПАРИС" го има,
- и "ЕЛЕНА" е негова любима.
- О, музо! Запява песента,
- песента на любовта!