автор: idan1

Бусът ход забавя, стопира
- момиче хубаво пред мен спира.

Лицето...боже, колко е ...знато,
- за миг бе непознато.

Улових, в погледа плам,
- даже името знам.

Диалог - увлекателен,
- рецитал в кафето спретна
обаятелен.

Нежно-тъжна, боязливо-колеблива,
- влага в очите и плува...

И медици, и на дявола поклонници
- чистилище... няма вече...ици.

Цената...? Знаех я друга! Друго изрича!
- от един бяга - към друг тича
- трети търси - четвърти обича?

Аз помощ...но в мечтата и голяма...
- България я няма!