автор: desert_fire

Mojsei & desert_fire

Душата ми безмилостно съблече
и чувствам се пленена,
но ти остана си далече
и ето ме - стоя сама, сломена.

В сърцето си се взирам
и ставам все по-нежна,
но сили драги, не намирам
в пустинята копнежна.

В началото ми бе забавно,
а днес в тревогите се рея
и всичко е досадно бавно -
дори да те потърся аз не смея.

Разбрах - света момински си разбил,
а мен в тревоги хвърли,
но ставаш ми все по-мил,
а мислите ми са направо върли.

Нощта разстила сенки вън,
а аз в леглото се надигам-
не сещат морни клепки сън,
защото и в съня не те достигам

Звездите ми са стражи,
подтикващи ме в бездната да сляза,
когато, под влияние на миражи,
по тебе мили, чезна.

В мислите ми все сме двама
и всичко правиме взаимно,
а аз съм вече твоя дама,
изтръпваща пред чувството интимно.

Мечтая за любовна среща-
за нея само как копнея:
сърцето ми отмалата усеща,
а аз от ден в нощ слабея.