на midnight witch
пустините тогава оглушаваха
от разцъфтели кактуси
и в залеза се утешаваха
душите на изстиналите tattoos и
вдълбани в кремъчните рамене
подобно каменни идеи
препускаха миражните коне
в представите за пясъчни алеи
които се снишаваха
от ноздрите на пресекулки
а все по-мъртви ветрове
поклащаха последните цигулки
цигулки на оранжево въже
от влагата на корени зарити
не бяхме жаждата си утолили
полазени от мигове термити
по гърбиците на камили -
извити призрачни меандри
които в дюните изсичат
чадъри от короните на пинии..
и в сенките на бледите Еринии
обречените там да се обичат -
подобно бели орлеандри,
подобно черни бедуини,
подобно еднодневните светулки,
над оглушелите пустини
танцуващи по нощното небе,
подобно счупени цигулки
цигулки на оранжево въже