Вечер. Всичко е казано...
Няма думи
и няма душа.
Тази обич
за тебе я пазих аз,
моя малка , прекрасна мечта!
Вечер.Всичко е казано...
И очите са пълни с вина
и умират слънца
неопазени,
и сме слепи от
тишина.
Вечер.Всичко е казано...
Вече може
да свърши света.
Над стените от
чувства изстрадани
тъмна сянка
разстла пипала.
И се скитаме някъде в бездните,
уморени от страх ,
без лица.
Първо той, после тя - всеки в себе си,
безпосочно протегна ръка.
Тъжни клади - пътеките есенни
със купчини мъртви листа.
Бавно тлеем в сълзите си блеснали...
За тебе аз брат- ти за мене сестра