Ръцете ми задъхано те питат:
не си ли плакала да си китара?
Да чакаш музикант в отчаян ритъм
по тебе жадни пръсти да прокара?
Да те направи пеещо-красива!
Да зазвънтят самотните ти нощи...
От майсторлъка си да се опива,
когато струните запеят: още!
А след това, когато му омръзнеш,
и те захвърли - следващата есен -
за всички вдъхновено да живееш,
защото си родила
ПЕСЕН !