Опитай се да ме обичаш
и шиповете - страхове строши от дъно!
Разбираш ли -
един живот не може да ми стигне
да се науча да обичам, но безмълвно.
Дори строшените черупки - миди,
забити в коленете ми кървят.
Изрязват в пясъка, по тъмно,
пътеки към изгубения път.
Животът им?
Отдавна изсушен от слънцето
си спомня първата целувка-
суха, плътска (първа стъпка)...
Опитай се да не повтаряш
изгрева на всяко слънце в рая!
Опитай с дъжд да ме спасиш
и аз във теб ще се удавя!