автор: desert_fire

За бляна си ще ти разкажа
с усмивка нежна, с поглед тих,
но ще съзреш ли в мен копнежа,
че роден чрез теб е моят стих?

Казвам ти: очите на лъжата
свян взривяват в мен:
да не видиш влюбена душата
и затуй стоя си в плен.

Шепотът й е коварен-ето:
глъхне в него любовта,
но говори искрено сърцето,
щом дочуе твоите слова.

Блянът ми с теб е споделен-
музика в очите ни звучи:
тягостният миг е отстранен,
а душата ми с твоята ечи.

Под редакцията на Mojsei