автор: Jessica

За мен е чужда,
а е всъщност
твоя...
Огледалото самотно
на дългите ми нощи,
счупено на твоите парченца,
разкъсва се от болка.
Хвърлящо се в пламъци,
на спалнята с умора пак заспива.
Разхвъляни на пода
на душата ми са дрехите
ти отстрани.
С хавлията
в банята изчистваш -
спомена изгарящ е от мене -
и с капките вода
целувките откраднати
безжалостно удавяш.
В чашата със сутришно кафе
лицето ми се отразява
и със закуската,
поднесена ти топла,
отново в мен те замразява
и до вечерта те наблюдава,
и банята,
и пода,
и водата...
Отшумелият ти спомен.
И в ъгълче на устните
изстинала усмивка..
Погледът на две очи -
и галещи,
и любещи
и Нейни.......