От мътния прозорец ще се провикнат нещо...
Синът ми доверчиво към тях ще ме повежда...
Пияните мъже във кръчмата отсреща
са топлите обувки на босата надежда.
Забравили жените, подтиснали нагона,
редят и недореждат докрая пасианса.
Пияните мъже са празнични пагони
на рамото на някой случаен Санчо Панса.
И може да се сбият - по мъжки и до синьо,
но никога не страдат от кашлица и хрема.
Пияните мъже са гладните години
на всички трезви хора с преситени кореми.
Последната им чаша, последната им стъпка,
за да прегърнат стола - илюзия за близост.
Прияните мъже са първата ми глътка
от счупената стомна на божията милост...