 |  Така, между другото,
денят става очакван -
две кафета от бързите
и две кратки жени...
Съска в жълто трамвая -
налудно квартален.
Две жени от безкрайните
и две кратки вини.
А шумът на живота
се срутва по ноти
в непристойния скут
на едната от тях -
тя не е шестнайстина...
Тя е просто самотна,
отзвучаващо плашеща -
половинка жена.
Съска даже искрата
от двете цигари
и взривените мигли
се хвърлят встрани.
Два пияни квартала -
отскитани, жалки.
Две нарочно щастливи...
до болка жени.
Публикувано от BlackCat на 27.03.2006 @ 09:22:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Две" | Вход | 11 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Две
от chocolate на 29.03.2006 @ 15:28:18
(Профил | Изпрати бележка) | ... две кафета от бързите
и две кратки жени...
_____________
Каква импресия! Ако бях художник - това щеше да го нарисувам. |
]
Re: Две
от Den i nosht на 27.03.2006 @ 11:35:02
(Профил | Изпрати бележка) | до болка..........
ISTINSKO...
POZDRAV!:) |
]
Re: Две
от Den i nosht на 27.03.2006 @ 11:35:10
(Профил | Изпрати бележка) | до болка..........
ISTINSKO...
POZDRAV!:) |
Re: Две
от Ufff на 27.03.2006 @ 11:51:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Ненарочно щастлива съм, че прочетох това:) |
]
Re: Две
от Dimi на 27.03.2006 @ 11:56:29
(Профил | Изпрати бележка) | Две нарочно щастливи...
до болка жени.
Много ми хареса стихът! Боли от него и много ми се прииска да не съм там... |
]
Re: Две
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 27.03.2006 @ 15:34:33
(Профил | Изпрати бележка) | Специално намигване за този стих! ;-)
Поздравления за майсторското щрихиране!!! :))
_Z_
|
]
Re: Две
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.03.2006 @ 19:53:44
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... А шумът на живота
се срутва ...
______________
Поркам си, братчето ми, в квартала.
Гле'ам две, мотат се такива едни, ухилени, учтиви некакви... И по една цигара не почерпиха?!
Нерват ме такива, братчето ми. Обичам кратките жени и дългите спомени за тях, да ги теша с дълги ракии, да ги повтарям...
Хубаво ти е стихотворението. Квартално.
:-) |
Re: Две
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 28.03.2006 @ 20:30:23
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Абе, кратки, кратки, ама после, току се изписал някой реквием за приятелството им ; )
Прости ми добронамерената закачка, но така и не ти казах колко ми хареса разказа : )
А в началото смятах стихотворението да не се казва "Две", а "Квартално" ... : )
Поздрави! : ) |
]
Re: Две
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.03.2006 @ 04:53:21
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | И други неща могат да се открият в стихотворението ти.
... Така, между другото,
денят става очакван...
Страхотно начало. След такова начало може да си позволиш доста волности, без значение - ще се възприемат добре. Едва сега си дадох сметка за дълбочината на това изречение, и как въздейства без да се натрапва.
В стремеж да обхванем повече неща за четене - ставаме повърхностни, забързани...
А онзи реквием всъщност е "неподредена поема", това беше нещо като подзаглавие - поема се римува с реквием :-)
"Квартално" ми звучи изпълнено с носталгия, времето, когато кварталите имаха свои лица, поколения "герои", свой собствен живот. Сега повечето са безлично еднакви и като визия и като усещане. "Квартално" ме връща мно-о-го - много назад в едни загадъчно хубави години, когато наистина всичко беше изпълнено с очакване |
]
Re: Две
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.03.2006 @ 04:58:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | И други неща могат да се открият в стихотворението ти.
... Така, между другото,
денят става очакван...
Страхотно начало. След такова начало може да си позволиш доста волности, без значение - ще се възприемат добре. Едва сега си дадох сметка за дълбочината на това изречение, и как въздейства без да се натрапва.
В стремеж да обхванем повече неща за четене - ставаме повърхностни, забързани...
А онзи реквием всъщност е "неподредена поема", това беше нещо като подзаглавие - поема се римува с реквием :-)
"Квартално" ми звучи изпълнено с носталгия, времето, когато кварталите имаха свои лица, поколения "герои", свой собствен живот. Сега повечето са безлично еднакви и като визия и като усещане. "Квартално" ме връща мно-о-го - много назад в едни загадъчно хубави години, когато наистина всичко беше изпълнено с очакване |
]
Re: Две
от vladolubenov (vladolubenov@abv.bg) на 26.05.2006 @ 21:08:36
(Профил | Изпрати бележка) http://vladolubenov.com | Пиша ти и тук, което забравих да ти кажа в щъркела. стихотворението ми хареса много, защото си хванала много точно съвременна тема.Психологически е добре описано, а знаеш, че аз харесвам такъв поглед.
Тъй като и аз в момента обмислям такъв близък по тема цикъл, това "Две" го приемам като едно много добро стихотворение, което ще се опитам да постигна. предизвикателство. Радвам се за теб!
Е, тук-таме има малко грапавини, но това не му пречи.
Това "тя не е шестнайстина" не го разбрах?!
С поздрав Владо
|
Re: Две
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 29.05.2006 @ 01:09:54
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Здравей! : ) Макар и късен, това, което пиша сега, все пак е отговор : )
Предполагам, че ти се е случвало да напишеш нещо, което след като прочетеш, да ти се стори, че е писано от друг. Точно това изпитах и с този стих. Истината е, че поводът за написването му ( или по-точно, картината, която го провокира) отстои много назад във времето, почти в детството ми. Но както сам казваш, в крайна сметка, текстът се получи съвременен. И затова все не мога да се отърся от усещането, че светът почти не се променя...Променят се думите ми...
Колкото до шестнайсетината ( която в текста съм записала като шестнайстина - голям срам!!!!), това трябваше да е игра на думи. Нали знаеш, че шестнайсетината е нота с кратко времетраене. Отзвучава бързо - като миг, като кратко свистене. (Само за сравнение ще ти кажа, че се смята, че осмината нота е с продължителността на удар на човешкото сърце. Представи си шестнайсетината, която е още по-кратка!) И затова, тя (жената) е цялата нота, която някой не доизсвирва и я превръща в отзвучаващо плашеща - половинка жена...половина нота.
Я виж, колко много неща ти написах : ) Зарадва ме задълбочения ти коментар. И аз обичам този стих и надявам се един ден да съм пораснала дотолкова, че да мога да изгладя и грапавините му.
Ще очаквам с интерес цикъла от стихове : )
Поздрави,
Гергана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 805
ХуЛитери: 4
Всичко: 809
Онлайн сега:
