автор: pc_indi

Тъжна е любовта им-неписана
- като в старо поверие.
Тъмна ги веда орисала
път да не знаят към нея.
Кръстно душите им вързала
на зъл магьосник в очите.
Омайно биле откъснала
и го вплела в косите им.
Който дръзнел да пита
за тайните им чертози,
самотен цял живот скитал
- влюбен и омагьосан.
Тъмна ги веда орисала
никой да ги не види.
Не им било писано
Любовта да ги стигне.
Само вечер,по залез
сянката й улавяли
в тъжните си очи-кладенци
и до утрото я изпявали.
Сълзите си - тежки пендари
криели сред тревите
от чародейците стари
да си откупят душите.
А нощите им кенарени
жално пеели песента
- как тъмна веда орисала
на самодивите любовта.