автор: Rumir

„На всяко добро направено на този свят се отвръща със зло"

- Оооооо---Румба, ти нали си ми Приятел..
- Здрасти, Павка, с колко ще ме измувтиш сега?
- Колкото имаш. 20 стотинки...
- Чакай малко. Ей ти лев....
- Ми Приятел съм ти..... добре...
- Цигарка?
- Добре де...сядай на масата...
- Румба, как си?
- Добре , Павка - почивам - днес е неделя...
- Гледаш ли животни? Аз имам гълъби - сиваци. Защо на пазара няма птици?
- Защото, Павка птиците умряха - птичи грип - останаха редките - като мен.. Ма вирусите мутират и ще ни ебат майката и на нас...Много мутират тия вируси - ни огън ги гори - ни вода ги дави...
- Румба , във водата ловим жаби. И рибета. Ма защо, като ги пуснем в аквариум умират.
- Течаща вода трябва. Въздух. Свобода, Павка. Ти свободен ли си? Пий си колата...
- Па свободен съм. Ловим си животинки. Майка ми дава. И папагали имам. И два заека. И пъдпъдъци. На пазара защо не продават падпъдъци? Щом - вика това ти е хоби - радвай му се - майка така казва? А, Румба, да се равдам ли? А защо на пазара няма пъдпъдъци? В зоо магазина ми дадоха гущер. Ще оживее ли? Ти си ми Приятел. Кажи? А рибите.. Как да ги гледам? А те мене ме гледат право у очите. И ми е жал. Щурчета требе да им давам. Ама за тех - за щурчетата ми е жал. Като си легнем и ми свират. Защо, Румба животинките се ядат едни други. Не може ли да не се ядат. И да си живеят само. И да си свирят и крякат. Щурчетата са горчиви сигурно. На жабетата не им ли горчи?
- Такъв е живота , Павка..За да оцелеем, трябва да се изяждаме един друг...
- Не е справедливо. Не остават така животинки. Имам полски мишки. Но хващам и смокове.. Те ядат мишките. И вече нямам мишки... Кой го прави това, Румба? Змиите ли? Смоковете... Мишките сами ли се дават?
- Кръговрат - да еба маама му...
- Кръговрат- като връзката ти ли? Кръгла е около шията ти. Никога не съм носил връзка, Румба. Стиска ли това. Стиска ти. Що го носиш тогава? Аз си имам потник. Като стане топло , го свалям. Лесно е. Майка не ми дава да носим връзки. Румба, тате преди 5 гадини умря... Чекай да пийнем кола... Ще ми вземеш ли още една... Помниш ли го? Ти си ми Приятел. И за него ми е жал. Като за щурчетата. Ще се видиме ли с него? Да му се похваля със зйците..
- Ще се видите , Павка-гаранция. И аз ще го видя. Само не се знае - кой ще бъде пръв. Ти, или аз. Аз, Приятелю доста хора вече имам да срещам там. Мине се - не мине се - заминават. А аз още тука си стоя - на мама си и гъзина.. Все закъснявам, путка му лелина. И в сегашния си живот все закъснявам. С решенията си, Павка. Иначе на срещи винаги съм пръв..
- Аз имам среща, Румба... Циганката. Днеска поделихме кафетата.. Мама не ми дава да ходя с нея. Румба, чукам я... Човещинка... Циганката...Дай още 20 стотинки. За нея. Кафе да и купим.
- Само да ти кажа--- решенията много трудно ги взимам. Но взема ли ги - като танк съм, мачкам всичко.
- Танк. С батерий ли , Румба. И аз имам такъв. Дай 50 стинки, че се изтощиха, Приятел...
- Ще ти дам, наборе... Нема как. Съученик си ми. Макар и само в първи клас. Знаеш ли, Павка, понякога ми се струва, че живееш в по-добрия свят... Хайде, бягай при циганката...

- Румба , утре пак ще мина от тука. Това ми е маршрута. Ако си тука - пак кола и да ти кажа за животинките.. Преди жабетата, излизат поповите лъжички ...

- Кръговрат, Павка...кръговрат.. деееба и живот...