автор: sashtata

Душата ми не ти е спортен клуб -
да се отбиваш за поддържане на форма.
Езикът ми понякога бил груб?! -
Може, но поне не ги редя проформа
и не полирам кристални суети
за лъскави витрини със трофеи.
Уморена съм от зимата. Но ти
не ме кори, кога бода вместо да грея.
Когато слизам ниско във очите ти,
дори до най-последното стъпало,
не ме пои по милост с бистрото -
отдавна със мътилки оцелявам.
И често от отломки правя салове.
После в стиховете ги кръщавам.
Душата ми е прокълнатото пристнище,
в което бури стихват премаляли
и хвърлили солта си като семе
в плитчините на моите мълчания,
пришпорват с дивото си стреме
ония ветрове, създаващи сказания.