 |  Наобичах се. С недостатъчност.
Преболях, очаквайки всичко.
Не се научих... Не правя сладко.
Но ти ме опитваше... Вишните
ни прегръщаха влюбени, бели.
Връзвах плод. Раздавах на хрОмите.
В невъзможните дни- солените-
все забравях да бъда вОлната.
Измислях всичко. Дори и себе си.
На пълна маса- тясна за двама-
бавно измръзваше времето,
в което се любехме...О,осанна!
В живота-учебник- все сричахме.
В очакване съвсем се изпразних
Наобичах се!
А обичах...
Обичах те!
Чаша вино за отвъдния празник?....
Публикувано от BlackCat на 25.03.2006 @ 15:06:36
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Но ти ме опитваше..." | Вход | 9 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 16:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | Наздраве! И от мен да го знаеш- наобичали се всъщност няма!
Честита да е благата вест! |
]
]
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 22:51:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, инди, наздраве за наобичалите се в недостатъчност! |
]
]
Re: Но ти ме опитваше...
от ESEN (z55@dir.bg) на 25.03.2006 @ 17:12:48
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Да се наобичаш, не е ли все едно да се наживееш?
Възможно е в един момент, но в следващия отново ти се живее и отново ти се обича... и пак ти е прекрасно! |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 17:35:30
(Профил | Изпрати бележка) | Наобичах се. В недостатъчност.- това е друго, нали?
Разбира се, че винаги има следващ момент. И той е различен по своему. Само тази недостатъчност да я няма. |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от lusi на 25.03.2006 @ 17:18:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Без теб няма да е щастлив... |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 17:50:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Всеки щастлив по своему. Явно не му бях отреденото щастие.... минало! Само, че все се връщам- заради себе си. |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от lusi на 25.03.2006 @ 18:14:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Пожелавам ти много любов с човек, който може да те направи щастлива! |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от RAD72 на 25.03.2006 @ 17:52:18
(Профил | Изпрати бележка) | Наобичах се. С недостатъчност.
Преболях, очаквайки всичко.
Не се научих... Не правя сладко.
Но ти ме опитваше...
От къде ли ми е толкова познато това чувство :)))
Ето ти повод да започнеш да обичаш по нов начин, а аз вярвам, че можеш .... |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 18:06:48
(Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, че ти е познато това чувство- такова слънчице си!
Обясни ми, моля те новият начин на обичане.
Спънах те, за да те прегърна. |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от RAD72 на 25.03.2006 @ 18:24:18
(Профил | Изпрати бележка) | Де да можех ... ,но знаеш ли, като дойде деня, в който ще си изпием обещаното вино ще ти кажа ... :))))
Повдигнах се на пръсти, за да те целуна :))) |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 18:34:48
(Профил | Изпрати бележка) | Целувката ти ще я сложа до възглавницата си тази вечер. Обещавам.
И не се вдигай на пръсти. И аз съм спъната- така,че без повдигане. |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от mojsei на 25.03.2006 @ 18:10:52
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Непоносимата недостатъчност
На kristi
Няма Кристи, да те оценявам,
че си минала отвъд,
а не искам да те наценявам-
в тази недостатъчност ти соча път!
Сред безкрайните седенки,
свързани с любовните игри,
идват и онези хладни сенки,
за да ни напомнят за сегашните беди.
Искаш да ги превъзмогнеш,
но се чувстваш уморена-
как до щастието ще се домогнеш
с позицията си състарена?
И перде в окото мрачно
крие, бликащ в гърдите хлад,
за да стане тайното прозрачна-
ъстарява се човекът млад.
А сластта прилича на жарава
и живота неизменно взима,
че след нея мраз остава,
който изпровожда в зима.
Глад за обич има в тебе,
много глад - жестока дан,
но спомни си нашто бебе:
текст, от двамата разбран! |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 18:41:58
(Профил | Изпрати бележка) | Искам да избягам. И да се скрия.
Не от себе си. Това не го мога.
Омръзна ми да ме изпиват-
хапче против тревога.
Да ограбват очите ми. С мене.
Да ми предлагат разпятие.
Аз не съм толкова временна.
И не обичам бягствата.
Веднъж се опитах.
Безумие!
Не мое- на отсрещните.
Казаха ми, че Другото
било хляба на грешните.
Какво ти сънуване... Времеядството
е по-безумно от сънища.
Не! няма да бягам.Страшното
не е моя презумция! |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от mojsei на 25.03.2006 @ 20:14:14
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Искаш да изягаш? От къде?
От тези, които те изпиват?
Но защо си им го позволявала?
Та ти си участвала в престъплението!?
Но ти се вече разбунтува…
Да! Срещу грабителите,
защото осъзна, че си извън времето.
Но защо се отказваш от бягството?
Но как? Ти си опитала веднъж?!
И къде избяга? В другото,
което е хляб на грешните?!
Да, да…Другите са виновни…
Ти познаваш лошата безкрайност
на безумната недостатъчност
и въпреки това оставаш в нея,
в пределите на страха?! Носи го!
|
]
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 27.03.2006 @ 01:19:44
(Профил | Изпрати бележка) | страхувам се от орехова сянка
и от освирепели пръсти... |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от Dimi на 25.03.2006 @ 18:15:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Искрена си и някак отстрани погледът ти е невероятно режещ като скалпел. Имаш думи за радост и думи от болка и са все хубави! Хубава вечер, Крис! |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 18:25:06
(Профил | Изпрати бележка) | Дими, неискреният не може да пише стихове. Неистинският стихоплетства- безупречно, но това неможе да мъде поезия. За скалпела- благодаря. Ако наистина погледът ми реже така-не е моя вината.
Хубава вечер и на тебе. |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от persa на 25.03.2006 @ 22:53:03
(Профил | Изпрати бележка) | e...след
OSNNNA...
следва
разпнИ го!!
тва е!
|
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 25.03.2006 @ 23:25:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Ще го разпнА, Перса, заслужил си го е! |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от rajsun на 26.03.2006 @ 17:55:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Чаша вина за отвъдния празник))))) |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 26.03.2006 @ 18:26:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Когато чашата вино е самотна на масата, тясна задвама- чаша вино за отвъдния празник! |
]
Re: Но ти ме опитваше...
от spirit (my_spirit@all.bg) на 05.04.2006 @ 15:48:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Много хубав стих, много истински и много истини слага на масата, отесняла за двама. Познавам горчивото чувство и споделям твоето! Чета те с удоволствие! |
Re: Но ти ме опитваше...
от kristi на 05.04.2006 @ 16:00:08
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, spirit. Съжалявам, че си го изпитала, горчивото чувство.
Много, много отеснели маси за двама.
А всичко може да е толкова простичко... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 554
ХуЛитери: 3
Всичко: 557
Онлайн сега:
