Недоизмислена жена.
Недосънувана
Сълза неплакана
в сърце стаена
Невярна
Вярна
Истинска
Рисувана
Храна и Чаша
даже Неродена...
върви, а сякаш Статуя в галерия...
и Никой наблюдава я отгоре...
захвърля себе си
Сияе
ферия от сбъдване и звуци...
О, Аморе !
Венеция и смрад
Роса сребриста
Къде е коренът
Къде Душата
Лети
лети
а бялото на листа
я връща в себе си и в Тишината .