автор: fightingone

В Бристол, за да се скрия от ръмящия дъжд
в един ноемврийски следобед влязох
в голяма книжарница - "При Джордж" -,
срещу университета, където трябваше
да чета лекция същата вечер.

Имах обичай в онези дни
да надушвам тънките си стихосбирки
и да ги дарявам със заслужена известност.
Побеждавайки кориците, три или четири от тях
щяха да разгромят голяма част от опозицията.

Но по този повод, колкото и да опитвах
(може би трябваше да опитам по-упорито),
не можах да открия поезия изобщо.
Тогава забелязах бюрото за информация,
зад което седеше момиче с големи цици*.

(Споменавам това, не защото съм сексист,
а за да запомните този страхотен град.)
"Извинете", казах. "Имате ли
раздел поезия?" Роз - Мари отговори:
"Мисля, че ще я откриете при домашните животни."

Недоумяващо се вкамених на мястото си.
"Домашните животни? Поезията? Книгите със стихове?"
Стотинката звънна. Наблюдавах падането й
в парфюмираното гърло на Avon.
"Поезия", тя се засмя. "Стори ми се, че казахте кокошки"**



* думите са омофони (звучат еднакво): bristols (цици) и Bristol (град Бристол)
** думите са омофони: poetry (поезия) и poultry (кокошки)