автор: Meri

Призоваваш ме
Да съм честна,
Но всъщност искаш
Да бъдеш излаган
Ненавиждаш двуличността,
Но не понасяш
Директната искреност.
Страхуваш се да
Не бъдеш наранен,
Но не си го признаваш
Твърдиш ,че си
Като камък твърд,
А сякаш по детски
Възприемаш нещата.
Молиш ме да не
Скривам от теб,
Как се чувствам,
Същевременно вярваш,
Че всичко е перфектно
И не желаеш
Твоята химера
Да се развали.
Дълбоко в себе си
Навярно съзнаваш,
Че изграждаш свят и
По собствени критерии,
С тази подробност,
Че не е мой
Нито общ, а само
Е твоята крепост.
Защитни механизми
Може би в действие,
Отчаяно се вкопчваш
В своето си съвършенство,
Където няма място
Дори за малки отклонения
Детайл, който
Случайно да го разруши.
Все някой ден обаче
Ще се сблъскаш с
Неприятната истина,
Нищо не е каквото
Избираш да бъде,
Не можеш да живееш
Все едно си на
Самотен остров,
Все едно аз съм щрих
В безоблачната панорама.