автор: jana_turn

През цялото време бях тук

на Лорета Салино


Сякаш някой ми е умрял, а не знам кой (толкова голямо
животно не може да умре цялото наведнъж, а сърцето му лежи
сега на пода и пулсира, буди съседите, по един
от всяка къща. Да се махаме от тоя уестърн, казват
търкайки очи, като гледат през прозореца и виждат,
как в запуснатата градинка, седнали на комплекта масички
пияниците заменят имената с места със венци от свежи
гробове, за да ги продадат отново, като така и така все
усещаме хлад зад плещите. Бяла смърт за черната котка,
за нас сигурността на ягодите, а след това по два найлонови
чувала за всяко тяло. Една крачка в твоя посока увеличава
със сто микрорентгена показанията на моя брояч,
така че сега отново всичко сама ще свърша а после ще изляза
при теб блестейки, ще държа в ръка снимка от птичи поглед
на нашите тела, лъщяща халюцинограма). Сякаш някой
ми е умрял, а не знам кой.