автор: Nadya

Трети сезон в три епизода боледувам вината си.
Пристягам всичките възли почти до убиване,
а отдолу под кротката синя повърхност стаени
назряват въпросите,като надвиснали гроздове
още кисели,тайни и недокрай в мисъл съзрели.

Колко бързо по човешки убиват вините ни
и нероденото зрънце бързо става история
преди да разлисти докрай цветовете си,
а после меланхолично вдишва врагове
наранено и отпива от праха на годините.

Разхвърлям небрежно по листа причините,
натежават везните балансиращи времето.
Помъдрявам ли или просто обърках сценария,
до смърт ми омръзна да съм различната,
да се откривам във всяка игра на неверие.

Трети сезон в три епизода убивам мечтите си,
а те като обръч сключват ръце в неумиране.
Тежат ли чуждите грешки и в колко грама
разстояние се препъват тленни телата ни
преди напълно да приемат вината си?