автор: Reka

Когато изпревариха стрелките
онези мисли,бягащи към теб,
усетих младостта си да отлита
и бели нишки паяк да плете.

Сърцето младо как да го излъжа,
че е отишла вече любовта-
онази приказната и щастлива-
с безумие, запалващо нощта?

И кротко си стоим пред телевизора,
децата ни са някъде навън,
годините полека се изнизаха
и лудостта е вече само сън.

Как искам да запаля с устни огъня,
ръцете ни - телата да горят...
Но ти ми казваш - Хайде утре, мило.
А утре се повтаря пак денят.