автор: Via

В сезона на великите загуби,
сред добрата мъгла
на вечерните разкаяния,
имам няколко верни и никакви други
приятели.

Само сбогом им казвам -
по пътя ми има лисици.
А небето ми има понякога двойник
и слисва.
В любовта се затварям
или си казвам молитвата,
защото любовта е всеядна
и иска всичко.
В този сезон нямам много неща за търсене
нито пък грешки за повтаряне -
сами ме намират нощните птици
и пърхат
в нощницата ми и в душата ми алена.

А разтворимото хапче за сън ми затваря очите
и се отваря друг небесен прозорец нагоре.
И мога да видя, без да гледам звездите,
и чувам всичко, което не ми говорите