автор: alisa

Не, не е лош. Това си го измислям,
защото го очаквам от години
и сигурно безкрайно ми е липсвал,
докато съм ранявала невинни.

Не ги обичах, те са ме мечтали.
Какво пък, било им е писано
да ме изпращат с поглед, неразбрали,
че някъде солен ме чака истинският,

че той не може да заплаче, и че знае -
докосне ли ме - после е изгубен.
И затова наопаки е краят,
а нощите във полунощ се съмват

и времето е кукувича прежда,
в която аз нелепо се оплитам
и знам, че няма никаква надежда,
и че с това не може да се свиква,

и че го искам много, а пък после
да става, ако иска всичко...
Невинните ли? Те са ми ядосани.
А него - ще науча на обичане.