автор: fightingone

Не шофирам, страх ме е.
никога не съм имал желание или необходимост.
Понеже съм антимагнетичен, металът ме отблъсква
и не се впечатлявам от скоростта.

Нито съм "по-свят от теб".
Ти си благословен със своята откровеност
ти с колата и любезната усмивка
без возенето ти съм безпомощен.

Не че не харесвам коли,
тези, смея да ги нарека, шумни и опасни
гълтачи на пари изпускащи отрови, окей
не че не харесвам колите сами по себе си.

Просто си знам границите.
Зад волана ще съм с две леви ръце.
Не се смей. Можеш ли да паркираш поема
в такова малко пространство? Ето така се чувствам.