автор: Izabella

Докато гривната на глезенът й
флиртува със педала на газта.

Отвън застанала с капризите си, Любовта
категорично изчислява перспективите,
мотивите,
и отливите,
и приливите
на страстта.
Нощта притиска голите си рамене,
във очертанията на въздишки по стъклата
и отпечатъци на длани, и небе
щриховат безпределието на желанията.

Тя утре няма да е в този филм,
планира да се прави на невидима,
планира да лети за Рим,
дори е запланувала умиране.

Ела Любов
посмей й се сега.
Тя ще плати последната цена
на дългото сбогуване,
на краткото живеене,
на тази суета…

Докато велурът на ботуша й
погалва минзухарни отражения,
ухае на кокичета,
на мокра пръст
и теменуги диви,
и по прозорчения ръб се стели
смрачилото се морско синьо на деня
в последните минути тишина.

Ела Любов,
с капризна красота,
и изчислявай перспективите,
ако останала ти е душа.