автор: RAD72

От самота и сълзи ще замеся,
погачата,
която ще раздам,
на помена,
в памет на това,
което
тайно и сама ще погреба ...
Вдовишки черна
е сега нощта,
и вик на сова
краят известява.
Не чакай
възкресението на звезда,
сама когато,
да угасне, пожелава ...
Под ноктите
на звездният гробар,
треска
от светлината се забива.
Така
от кръв и лъч ще се роди,
отново,
за да бъде по - щастлива ...