автор: kristi

Искам просто да пиша
за това-онова,
за среднощната близост
между две колена...
Да свирукат безгрижно
между ямб и хорей
бързодишащи стихове,
да танцувам...О,кей?
Искам всичко да бъде
като в приказен сън,
като първото влюбване
на врабците навън.
Да преминем през много,
през девет земи
и душите ни голи
да потръпват...
Дали?
Дали моето искам
не е онзи порок,
който дните ни плисва
и погубва ни? Стоп!
Тази сложна машина
от добро и от зло
всъщност не е причина
да не сме колело
съвършено устроено-
без начало, без край.
Да ни спъват въпросите:
Кой? Защо? И познай
колко още ще бъдем
между тези звезди,
сред които пътуваме
и дори ни боли.
И дори се обичаме,
и дори се множим
Ах, какво самовричане!
Неизменно броим
колко още остава
до последния миг
и скръбта ни узрява
след предсмъртния вик.
Натежала, отронва се
и потъва в пръстта
Мъдростта ни догонва я
и след миг- светлина.
Всичко пак се повтаря
между две стъпала,
недостигнали края
ни пречиства сълза.
Просто малка отсрочка
за това-онова,
за среднощната близост
между две колена,
за да има и утре
окосени треви,
нацелувани устни
и злини,добрини...
И надежда красива
между ямб и хорей-
не за двама, за трима
оцеляла надежда.
О,кей?