автор: vladolubenov

Тя каза: "Нека бъде тъмнина!"
Протегна се… и лампата угасна.
И аз усетих мирис на жена, -
невидима, безмълвна, и опасна…

Седях и вслушвах се… Ни шум, ни дъх…
Опитах се да свикна с тъмнината.
Почувствах се направо като плъх,
в капана безпощаден на жената.

Представях си, как всеки следващ миг,
тя става все по-гола, по-красива…
Аз бях добър съпруг, но чист лирик.
А чистата фантазия убива.

В нощта една мечта изшумоля,
в миг нещо меко падна върху пода.
И сякаш чух най-тихото "Ела!",
прошепнато от женската природа…

Устата ми пресъхна, задушен
яката дръпнах, копчето изхвръкна
и звънна по стъклото срещу мен,
и падна на килима, и потръпна…

Извиках: "Нека бъде светлина!"…
"О, спи ли Бог! О, Бог не види ли!…"
Но ме задави мирис на жена,
и две гърди двуостри като миди…