на детето ми
Спяла кротко Душата,
под клепача на Времето.
Тайно Някой я гледал
и претеглял й бремето.
Във съня й изпратил,
слънчев знак от Съдбата,
подарил й Безсмъртие,
и показал - Земята.
Тя, с любов окрилена,
полетяла в Безкрая
и тогава, чрез мене,
във сина ми се спряла.
За това, ние двамата,
си улавяме мислите,
сякаш много отдавна
се познават Душите ни ...