автор: RIMOZA

В нощи безлунни само теб копнях,
в сънища чупливи жадно те зовях,
да превърнеш в слънце ледената зима,
и в сърцето ти отново да ме има.
Да звънне пролет бяла в моя тъжен ден,
да засияе залезът в утро прероден,
да полетя на воля с песенни крила,
и да преоткрия отново любовта.
Да ме прегърнеш нежно с искащи очи,
пак вълшебно слънце в нас да се роди,
да забравим раните от минали вини,
и красива радост съдбовно да блести.