автор: fraxinus

Живея на кръстовище. Късметлия съм - от прозореца мога да наблюдавам движението долу. В началото мислех, че ще е досадно, но с времето става като наркотик. Мигащите светлини на светофара те хипнотизират и преминаващите коли се смесват във фиксирания ти поглед като цветове от картината на импресионист. Дори е по-великолепно - в очертаната от прозореца рамка пъстротата е подвижна…
Понякога обаче и тук всичко застива - причината е профучаваща линейка. Това ме връща към действителността - там, освен цветното, има и черно. Дали не е някой нов удавник? Край реката става все по-опасно, жертвите на Тихият Дон зачестиха. Веднъж за малко и аз да пострадам. Лекарите после казаха, че съм получил фобия от вода. Оттогава си стоя вкъщи. Ако изляза, трябва да не минавам край реката заради фобията, но след всеки летен сезон Тихият Дон завзема все по-големи площи в центъра и вече е невъзможно да го заобикалям. Ето защо си седя до прозореца и си наблюдавам кръстовището. Вечер, когато цветовете чезнат, изгряват светлините - гонят се, намигат си, танцуват, превръщат се в цветни жарави - жълти, зелени, розови… Отблясъците им украсяват околните сгради като гирлянди! Пред тази гледка съвсем забравям за Тихият Дон. Въпреки, че той напомня за себе си с някой нов удавник.
Всъщност с него бяхме приятели от гимназията. Тогава все още му викаха само Тихият, заради начинът, по който говореше. После се запиля някъде, май на морето, а когато се връщаше след всеки летен сезон, изкупуваше парцели край реката. Един ден ми се обади и ме помоли да му дам заем за някаква от поредните му сделки. Като на стар приятел, рече. След година, когато отидох да си търся парите, той вече беше станал Донът. Тихият Дон. Уверих се в това, когато ме посрещна с гардовете си. Натикаха главата ми в пълна с вода вана, докато ми свърши въздухът. И така няколко пъти. После със своя тих глас той каза, че ако му се мярна още веднъж пред очите, ще ме удави със собствените си ръце. Разбрах, че не се е шегувал, когато започнаха да се появяват жертвите в реката. Полицията не можеше да докаже нищо - причината за смъртта винаги беше от удавяне.
Сега гледам движението за разнообразие. И си фантазирам, че в ръцете си имам снайпер - само чакам да мине Тихият Дон с някоя от онези негови черни лимузини, знаете ги. Черното се откроява много лесно на цветния фон. Тогава се прицелвам и…бам!