автор: El_diva

Ти си рицарят на моите сънища. Виждам те, чувствам те, усещам как Ти приближаваш дъха си към мен. Очите ти трескаво горят. Ръцете ми се изпотяват при мисълта за твоите милувки. Ти си в доспехи от сънища. Мракът отстъпва бавно, за да разбули лицето ти.
Ти си рицарят на моите безумни фантазии. С мисълта за теб се събуждам всяка сутрин и заспивам късно вечер. Ти си неочаквано откриващ се. Зад теб са останали разрушените стени, предпазващи сърцето ми. За да не го нараниш. Или откраднеш. От мен. Ти си рицарят, който ще достигне със смела мъжествена сила до сърцето ми.
Случва ми се да си мисля, че се влюбвам истински за първи път. А не е ли хиляден? Мимолетен. Очите ти са красиви, но не мога да си ги спомня вече. Ти си рицарят на моите страсти. Всяка сутрин се събуждам с надеждата да те открия. Както Слънцето открива Нощта и в тъмнината са двамата заедно. Така и аз ще те открия и ти да ме разгорещиш. Тогава аз в черно наметало ще те прикрия от всичко земно и ще се скрием. Ще станем невидими - в нощта. Ще бъдем близо един до друг - ще бъдем заедно, обвити в невидим пашкул. Ти ще ме обсебваш с огнена топлина, аз ще те скривам от нечисти погледи в топлата си утроба. После ти ще се родиш пак, Слънце, и небето ще стане отново синьо.
Ти си рицарят на моите мечти, желания и копнежи. Всяка сутрин се събуждам с мисълта за теб и вечер заспивам. Надявайки се, че утре пак ще те видя.