Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 521
ХуЛитери: 4
Всичко: 525

Онлайн сега:
:: Icy
:: VladKo
:: pc_indi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОвому овое!
раздел: Любовна лирика
автор: rajsun

(всекиму - неговото!)

Пак на мене се падна най-трудното.
Да те срещам и да отминавам.
Да укротявам кръвта си, луднала
твоя да става.

А на тебе се падна май невъзможното:
да бъдеш разумна и трезва.
Да направиш просто от сложното.
От магията - виц за трапеза.

Отминавам. Ще мръкне по пладне.
Но и ти внимавай в картинката, мили художнико!
На мен най-трудното ми се падна,
а на теб - невъзможното.


Публикувано от aurora на 16.03.2006 @ 08:43:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 11:41:49 часа

добави твой текст
"Овому овое!" | Вход | 10 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Овому овое!
от DenSiana на 16.03.2006 @ 08:53:35
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
Отново!


Re: Овому овое!
от rimoza на 16.03.2006 @ 08:54:51
(Профил | Изпрати бележка)
"Да те срещам и да отминавам"
.................................................
Недей отминава, а до нея спри,
и непременно истината и кажи,
само така щастлив ще си ти,
и слънце красиво над вас ще блести!
БЪДИ !!!!!
:))


Re: Овому овое!
от krissi на 16.03.2006 @ 09:14:44
(Профил | Изпрати бележка)
Няма невъзможно - има трудно изпълнимо...:)))
Отново аплаузи за стихът ти!
Поздрав!


Re: Овому овое!
от RAD72 на 16.03.2006 @ 09:19:23
(Профил | Изпрати бележка)
Нали знаеш приказката, че Бог изпращал на всеки такива изпитания, с каквито можел да се справи :)))


Re: Овому овое!
от angar на 16.03.2006 @ 09:27:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Когато нямаш друг изход, решението се взема най-лесно.
Може би така е и когато ти се падне невъзможното - просто не го правиш, просто се отказваш от него?
:)))


Re: Овому овое!
от ninamsikva на 16.03.2006 @ 09:41:14
(Профил | Изпрати бележка)
Райч:)))

Не отминавай... себе си...

Дай гуш, че кой знае пак кога ще дойда:)))


Re: Овому овое!
от ESEN (z55@dir.bg) на 16.03.2006 @ 10:51:19
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Най-трудното често е най-интересното,
а невъзможното - най-желаното.
;-)Поздрави!:)


Re: Овому овое!
от Meiia на 16.03.2006 @ 23:53:36
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля си..:)...
ти и художникът в теб.
И имаш и трудното, и невъзможното!:)
Недоизказаността като измерение (в поезията) им дава живот. И въпросите сякаш се превръщат в отговори.
Едни такива невъзможни неща, но се случват. Някъде в нас.


Re: Овому овое!
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 17.03.2006 @ 08:28:18
(Профил | Изпрати бележка)
Най-трудните задачи се падат на онези, които могат да ги разбулват!!!

Райсън - както винаги - дълбокосмислен и мъдър!

:-)))))


Re: Овому овое!
от dafna на 18.03.2006 @ 07:28:11
(Профил | Изпрати бележка)
Това твое стихотворение ме раздвои - има идея, но изпълнението е малко случайно/ особено в последната строфа/. Ясна е рамката, чувството - трудно и ясно, но май е повече усещането за премълчаното ненарочно/ по-скоро потиснатото/.
Поздрави, приятелю!